Фискалният съвет сравнява: Кои страни се доближават по-бързо до средния доход за ЕС - в или извън еврозоната

Конвергенцията се отнася до това дали страните от ЕС с по-ниски доходи догонват средния за ЕС БВП на глава от населението (по стандарти на покупателна способност, СПС). В рамките на ЕС, този процес се оформя от два интеграционни слоя - членството и приемането на еврото. Еврозоната въвежда обща парична политика и елиминира валутния риск, като теоретично стимулира конвергенцията.

Пет ползи за България от приемането на еврото в един по-променлив, многополюсен свят

Фискалният съвет пусна анализ, сравняващ страните от Централна и Източна Европа, които са приели еврото (от Словения до Хърватия), с тези, които са останали извън него (Полша, Унгария, Чехия, Румъния, България).

Статистика за конвергенцията на доходите в ЕС (2004–2023 г.)

⇒ Основният извод е, че и двете групи страни са постигнали голям напредък в конвергенцията. Страните, приети в еврозоната, са намалили разликата от 26 пункта; страните извън нея - с 25 пункта. Разликата е малка - около половин процентен пункт годишно. Тази разлика обаче се натрупва за период от 20 години, което води до значителен напредък за членовете на еврозоната.

⇒ Защо еврото може да помогне?

⇒ Обяснение на малката разлика в конвергенцията

1. Достъпът до единния пазар и фондовете на ЕС подобриха редица икономически показатели на страните-членки от Централна и Източна Европа.

2. Някои държави извън еврозоната, по-специално Полша и Чехия, използваха гъвкавостта на валутния курс, за да останат конкурентоспособни.

3. Голямата финансова криза и COVID забавиха цялата икономическа конвергенция след 2008 г.

⇒  Заключения

• Приемането на еврото предлага лек тласък на конвергенцията чрез засилване на доверието и достъпа до пазара.

• Оставането извън еврозоната не е пречка – показателите на Полша са се повишили от 50% до 79% от средното за ЕС ниво без присъединяване - но с гъвкав валутен режим.

• За страни като България приемането на еврото би могло да помогне, ако е обвързано с надеждни ангажименти за реформи в областите на образованието, пенсиите и развитието на инфраструктурата.