След въвеждане на еврото: Има ли притеснения от възникване на административен произвол при проверките

На 4 юни се очаква Европейската комисия да публикува дългоочаквания доклад, който може да даде зелена светлина за присъединяването на България към еврозоната. С това ще стартира и обратното броене за въвеждането на задължително двойно етикетиране на цените в търговската мрежа – в лева и евро – в рамките на един месец след публикуването на доклада.

Но ще може ли бизнесът у нас да се справи с бързото въвеждане на двойни етикети с цени в лева и евро? Срокът за това е месец след излизането на доклада, който дава зелена светлина. А целта е потребителите да са наясно кое колко струва в двете валути още преди влизането ни в еврозоната.

В очакване на доклада за еврото: Какво печелим и какво може да загубим

Бизнесът е предпазлив, но подготвен

„Ще се опитаме да се справим в срок“, заяви Галин Попов от Асоциацията на търговците на нехранителни стоки в студиото на Новините на Nova News. Според него търговските вериги, особено по-големите, вече се подготвят, макар че задачата е по-сложна от просто смяна на етикети.

„Повечето хора смятат, че трябва просто да сменим една табелка. Но всъщност зад това стои изцяло нов софтуер и нови процеси“, обясни Попов.

По думите му техническата подготовка е най-сериозното предизвикателство, особено за по-малките търговци, които нямат достатъчно ресурс, за да адаптират системите си в кратки срокове.

Цените и страхът от спекулации

Темата за евентуално поскъпване на стоки с влизането в еврозоната остава чувствителна за потребителите. Попов обаче смята, че опасенията са преувеличени:

„Смяната на валутата сама по себе си не влияе на цените. Те се определят от търсенето и предлагането“, подчерта той.

Въпреки това, той призна, че в България има обществен страх от спекулации при такива преходни моменти. Според него законът предвижда механизми за контрол чрез Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията, но изрази загриженост относно формулировката за „необосновано повишаване на цените“.

„Опасността идва оттам, че текстът е неясен. За да се докаже дали има обективни фактори за повишение, трябва задълбочено разследване – нещо, за което КЗП не разполага с необходимите правомощия“, предупреди той.

Има ли риск от административен произвол?

Попов не изключи възможността за произвол от страна на контролните органи, свързан с тълкуването на законовите изисквания. Той даде пример със скорошно увеличение на продуктовите такси между 5 и 8 пъти, което също може да доведе до покачване на крайните цени, макар и да не е резултат от спекула.

„Имаме притеснение, не очакване, че може да възникне произвол при проверките“, уточни той.

Докато страната очаква решението от Брюксел, бизнесът се готви за технически и организационни промени, а потребителите – за преход към нова валута. Всички участници в процеса ще трябва да действат бързо и прозрачно, за да се избегнат обърквания, съмнения и напрежение.