Цената на бялата престилка: Между призванието и оцеляването - пътят на един млад хирург

За втора поредна седмица млади лекари свалиха белите престилки и излязоха на улицата, за да се борят за по-добри условия на труд. Въпреки годините на пълно посвещение да завършат медицина, по време на протеста показаха фишове за заплати, с които човек трудно би могъл да оцелее на месец. Колко е трънлив пътят на един млад доктор, какво жертва и през какво минава, за да сложи тази титла пред името си - в рубриката “Между редовете” Виктория Бояджиева ни среща с младия специализант д-р Тодор Янев.

„Завърших през 2019 година и от януари 2020 г., работя в УМБАЛ „Царица Йоана”, в Клиниката по хирургия. От 2022 г. съм вече асистент към Медицинска университет по хирургия. Няма количество пари на света, които могат да мотивират един човек, който няма желание да работи в тази професия, защото тя е обвързана с изключително много морално огнетяване, което го няма, аз не мога да сетя, в друга професия. Има обаче количество пари, което може да убие желанието”, споделя д-р Янев.

Понякога му се случва дапрекарва до 12 часа на ден в операционна. „Имали сме дежурство, в което не спираме да оперираме. Един след друг случаи. За човек, който не е в нашата професия, трудно може да илюстрираме с какво количество стрес, напрежение трябва да се справяме. Може само да се сравни с напрежението за близък”, обясни медикът.

Тази година му предстои да вземe специалност - ще бъде „млад лекар”.

„Специализантите  са си абсолютно пълноценни лекари, които просто нямат въпросната специалност, за която учат се още. Но те имат право да извършват всичко, на което един лекар има право. Те са в графика. Дават дежурство, много често дават и самостоятелни дежурства”, разкри д-р Янев.

Лекари и експерти алармират: България е на челна позиция по брой на аборти

Служебни задължения не му позволяват да присъства на двата протеста на колегите му, но ги подкрепя и дори се чувства виновен.

„Не смятам, че е редно лекари да взимат заплата, която ги държи на границата на бедността. Лекари, медицински сестри, дори санитари. Има колеги, които са принудени да работят на така наречените тристранни договори, но това е известна практика в нашата система, която изисква паралелно с болниците да се попишат договори и с друга структура, за да може да ни зачисляват специалност. Получават заплата само от едно от тези места, било то болниците или медицински център, което води до един изключително натоварен график и до едно заплащане, което далеч не кореспондира на положението”, обясни младият лекар.

Съпругата му е нефролог, специализант. Споделя, че никога не са имали затруднения да се справят с текущите си заплати.

„Ако трябва да използваме американските терминологии - ние сме част от ниска-средна класа. Тоест малко над ниска класа, но по-близо до средна класа. Имаме автомобил, имаме жилище. Не си позволяваме луксове. Ние в този аспект сме облагодетелствани. Има много колеги, които с 2 лекарски заплати много трудно да си позволят живота в София. Човек има ли желание, няма какво да го спре да практикува медицина. Не казвам, че лишенията, които той трябва да преживее, са малки.  Меракът за работата, действително, има голяма роля. Извънредният труд на някои места не се заплаща. Медицинският работник дава извънредния труд абсолютно про боно. Това е за мен абсолютно неизбежно - един лекар да трябва да извършва и сестринска работа. Аз дълго време съм работил като сестра в националната кардиологична болница - в сърдечна реанимация”, разказа д-р Янев. 

Той не очаква да получава заплата като в Германия, но би желал да може да осигури подобен стандарт на живот.

Внимание, летни вируси: Как да се предпазим от стомашни инфекции

„Това да започнеш работа в Западна Европа не е просто. Не е толкова праволинейно, колкото на мястото, където работим на собствения си език. Това е един от лозунгите на протеста - ние не искаме да напускаме. Потокът започва или да се изравнява, или да се пренасочва обратно към България. Поне от моя курс много малко хора заминаха. Не повече от 5-10% от колегите”, категоричен е медикът.

„Ние това ставаме свидетели на това как в някои от общините се затварят отделения. Но това е на път да се случи и в столични болници. Прогресивно качеството пада и бърнаутът за работещия персонал се увеличава. Това води до голяма част от злополучията. Интензивните звена са най-критични. По стандарт на всеки един или двама пациент се пада по една сестра. Много рядко това е възможно да се случи”, коментира докторът.

Според него въпреки всичко лекарите да спрат работа не би било морално задържано.

„Генерално, това няма да постигне нещо, а резултатът със сигурност ще е катастрофален. Но тъй като ние нямаме възможност да правим така, че да нашият глас да е толкова силен, то тези, от които зависи трябва да си отворят по-широко ушите”, каза доктор Янев.