Да продадеш невидима скулптура за 15 хил. евро: Говори прочутият съвременен артист Салваторе Гарау (ВИДЕО)

Възпитаник на създадената през 16-и век легендарна Флорентинска академия за изящни изкуства, където се е трудил Микеланджело. Той е смел иноватор, който провокира душата да погледне на изкуството по нетипичен начин, а въображението – да разпери криле в необятността на красотата, от която е изваяна природата. Той призовава само за едно – фантазирайте смело и се предизвиквайте да виждате немислимото – с всеки свой дъх. Така един ден успява да продаде за 15 000 евро празно пространство – скулптура, която оставя своите очертания на въображението. Той заявява чрез изящните си творения, че изкуството не е за отбрани хора – всеки може да го открие в себе си, стига да надникне по-надълбоко, отвъд повърхността. Салваторе Гарау - един от най-прочутите съвременни художници и скулптори, разкрива безпределния свят на изкуството без предразсъдъци и страхове. И ви дава четката в ръка – за да нарисувате сами своята представа за света. С боите, които сами си изберете, на платното, наречено живот. 

Здравейте, г-н Гарау! За мен е изключителна чест да проведа интервю с такъв изтъкнат артист като Вас! Как се чувствате и къде се намирате?

Здрасти, България! Много съм добре, благодаря за поканата! Намирам се в дома си на прекрасния остров Сардиния.

Какво знаете за нашата страна и посещавали ли сте я вече?

Никога не съм бил в България, но знам, че е невероятно красива, с нейните планини, езера и плажове. Много се надявам скоро да имам възможността да ви навестя.

Италиански артист продаде невидима скулптура за 15 000 евро (ВИДЕО+СНИМКИ)

Роден сте на райския италиански остров Сардиния. Какво беше детството Ви?

Мисля, че детството ми беше по-хубаво от това на истински принц. Защото живеех в пълна свобода – на улицата, с приятелите си, на плажа, под яркото слънце на острова. Не бих могъл да искам по-хубаво детство. Родителите ми бяха прекрасни, оставяха ме да лудувам на воля, много съм им благодарен. Пожелавам на всяко дете такова детство.

Завършил сте прочутата Академия за изящни изкуства във Флоренция, люлка на много изтъкнати италиански художници в продължение на векове. Какъв е най-важният урок, който научихте там? Кое е основното качество, което известната Академия изгражда у един творец?

Най-красивият урок, който научих във Флоренция, беше да живея свободно. Преместих се там, когато бях само на 17 години. Приеха ме в академията година преди предвиденото, така че бях още дете. Обучението ми там беше невероятно преживяване за мен, опознах флорентинската култура и изкуство. Точно там се научих да разпознавам силата на красотата. Тази прочута академия учи на много неща, но всеки успява за себе си да извлече това, което ще е най-полезно в работата му. Именно там аз научих техниката на рисуване и гравиране. Всеки ден в лекциите ни имаше гол модел. Изучавахме човешкото тяло, анатомията, костната система, мускулите, сухожилията. Все пак това е една класическа академия. Препоръчвам на всеки артист да се насочи натам. А след това всеки поема по пътя си и избира коя техника да възприеме или да създаде своя. Но основното обучение в изкуството там е крайно необходимо за всеки артист.

Как бихте описали един успешен художник? Талантът задължително условие ли е и може ли липсата му да се компенсира с труд?

Смятам, че ако един артист мисли за успеха си, вече го е загубил. Успехът е това, което идва на следващия ден, не бива да е фиксидея. Би следвало да се концентрираш върху креативността и идеите си. И какво всъщност е успехът? Да имаш слава и пари? За един артист това е твърде малко. И за мен маловажно. По-скоро успехът е да знаеш как да живееш, да имаш прекрасни приятелства, да си толерантен. Толерантността е особено важна за един артист - познаването ѝ е успех за твореца, защото да не забравяме, че и той все пак е човек.

Живот с изкуство, болка и любов: Говори наследничката на Фрида Кало, която пази историята на великата художничка

Талантът не прави един човек артист. Има много талантливи хора по света, но не всички могат да бъдат медици, математици… Да, талантът е нещо много специално, но трябва да бъде подпомогнат, защото ако не се стимулира, може бавно и постепенно да изчезне. Малцина са хората с истински талант в дадена сфера. Например мнозина пишат поезия, но поемите на колко от тях се рецитират по света? Същото е и с писателите, а и с всяка сфера на живота. Талантът си отива, ако не се развива.

Кой художник Ви вдъхновява най-много? Или може би не човек, а друг фактор дава криле на изкуството Ви?

Разбира се, когато си млад артист, прочути хора ти служат за пример. Сред моите мога да изтъкна Джото, Микеланджело, мнозина от неговите съвременници, а също така Джулиан Шнабел. Бих могъл да спомена още няколко имена, но в крайна сметка, ставайки професионален артист, трябва да ги забравиш, за да бъдеш себе си. След известно време това, което вдъхновяваше изкуството ми, бяха малките детайли, тези, които са пред очите на всички ни, но само един артист съумява да ги забележи, да ги изтъкне и да ги превърне в изкуство. Всъщност един артист прави точно това – събира малките детайли от ежедневието ни и ги превръща в нещо мистично, защото открива специалните им качества, невидими с просто око. Така че честно казано – вдъхновява ме всичко, което ме заобикаля. Защото всичко, от моята гледна точка, е или може да се превърне във вид изкуство.

Участвали сте в стотици културни форуми по целия свят, сред които и на известния фестивал във Венеция. Показвали сте работата си и в Европейския парламент в Страсбург. Коя е най-любопитната обратна връзка за вашите произведения?

Действително съм получавал доста любопитни коментари на творбите си, но помня един конкретно. Беше втория ми фестивал във Венеция, където позволяваха на хората от публиката да вземат четките и да рисуват по творбата ми, да променят Темпера. Така малко по малко картината добиваше различен вид, а под нея имаше друга картина, направена с акрилна боя. Този пърформанс много се хареса на публиката и мнозина пожелаха да се включат. Друг мой интересен спомен е от бразилския национален музей на изкуствата - публиката там беше изключително развълнувана от посещението ми.

През 2005 г. нарисувахте абстрактна творба върху 200 кв. м PVC платно, който след това беше окачен, за да покрие скелето на сграда в Милано. Как се роди идеята за тази впечатляваща творба и как се осъществи тя?

Благодаря ти за този въпрос. В онзи ден се случи невероятно съвпадение – сутринта бях в Милано, гледах големите билбордове пред сградите и си помислих, че бих искал да рисувам пред тези банери. Представях си рисунка с акрилни бои върху снимка. И в същия ден ми звъннаха от агенция за реклама, сякаш ми бяха прочели мислите. Попитаха ме: Салваторе, бихте ли приел да рисувате за наш проект върху голямо платно? Разбира се, точно в онзи миг това беше моето желание. И така, започнахме да действаме по тази творба, наехме голям склад, защото се нуждаехме от поне 200 квадратни метра. Беше огромно платно от рециклирана PVC, на което изразих вдъхновението си. След това нарисувах малки парчета от нея, които се разпродадоха из цяла Европа и Америка – общо 100 по 100 сантиметра. Така колекционери от цял свят можеха да притежават част от споменатата миланска творба. Тя беше разпространена из интернет и се превърна в тренд по онова време.

Синът на великия Салвадор Дали – за приказките, които ти пречат да заспиш и изкуството на свободата (ВИДЕО)

За своята инсталация Ichthys Sacro Stagno в Сардиния през 2006 г. създадохте големи басейни по подовете на три църкви в градове в провинция Ористано, които след това напълнихте с рибки от близките езера. Нещо изключително впечатляващо и уникално. Как започнахте работа по такъв проект и променят ли се представите ви за това как трябва да изглежда той в процеса на работа?

Поздравления, много добре си се подготвила. Започнах да работя над Ichthys Sacro Stagno по един обичаен начин – моя приятелка организираше музикален фестивал и в рамките му имаше събитие за съвременно изкуство. Тя ми сподели, че част от сценария е и една църква, където ще свирят на живо група музиканти. Попита ме дали познавам някой артист, който би могъл да създаде ефектна инсталация там. И аз ѝ отвърнах: „Как мислиш?”. Така, след час, реших, че мога да „наводня” църквата, но за това, естествено, ще ми е нужна много вода. Взех я от близките езера, както и рибките. Исках да демонстрирам, че както подът и самата църква, така и всяко нещо около нас е свято. Донесоха ми рибки, но се оказа по-трудно, отколкото очаквах, да сътворим инсталация, която да е безопасна и за хората, и за рибките. Трябваше ми поне по пет дни на басейн, за да го направя както искам и да има откъде да влиза и да се оттича водата. Допитахме се дори до експерти как да запазим рибките живи и успяхме – само 3 от стотина не оцеляха. След събитието върнахме рибките в езерата им. Хубавото е, че посетителите на църквата можеха да усетят красотата, защото рибките постоянно подскачаха около тях. Ароматът на блатните треви също беше прекрасен. Природата и църквата се обединиха и станаха едно цяло.

Предполагам, че често получавате заявки за необичайни и странни инсталации и скулптури. Имаше ли такaвa, която отказахте и защо? Коя е най-скъпата поръчка, която са Ви възлагали?

Ами, аз съм най-вече художник, но получавам различни предложения от света на изкуството. Например вероятно не знаете, че съм музикант от много години, изнесъл съм много концерти в цяла Европа. Има документален филм за мен, който се въртеше в отбрани кина в Европа. Освен това много обичам да пиша. Всъщност инсталациите, с които съм най-известен, не са основната ми работа. Именно предложения за такива съм отказвал най-често. Причината е, че трябва да усетя темата и да почувствам, че искам да създам нещо. Наскоро получих предложение за инсталация срещу много висока сума, сега няма да кажа за колко точно, но за сметка на това приех да даря две свои творби на родината си Италия, която ми е много на сърце. Интересно е, че преди 15 години подарих 12-метрова скулптура от ковано желязо на родния си град Санта Джуста, в провинция Ористано. Тя тежи пет тона, нарича се Ангуида – Змиорката на Марс – която проектирах за забавление. Това обаче е само опашката на змиорката, любопитно е, че главата ѝ „пониква“ в друга част на града. Дълго време се носеше легендата за тази втора скулптура и ме питаха истина ли е, докато накрая не я направих реалност.

През 2021 г. създавате „нематериална скулптура“ – произведение, несъстоящо се от нищо видимо, озаглавено Io sono („Аз съм“). То беше продадено на търг в Милано за 15 000 евро. Това изуми света. Как бихте описали тази скулптура, какво е нейното послание и как бихте обяснили стойността и значението ѝ за масовата публика?

О, да, невидимото е тема, която интересува живо киното, изкуството, литературата, а винаги е предизвиквала любопитството и у хората. Първата невидима творба създаде Марсел Дюшан – „Въздух от Париж”. А след това и други артисти през 60-те експериментираха по темата. При мен обаче се случи нещо различно - за първи път в света невидимо произведение беше продадено на търг. Идеята се роди в символично време – пандемията. А в този период отсъствието беше доминиращо по улиците, празнината им аз използвах като основополагащ фактор за моята творба. Така, вместо обичайните четки и палитри, използвах липсващия материал, празнотата, за да създам скулптурата. Невидимата ми творба е огромен стимул за хората да разгърнат въображението си. Напоследък забелязвам, че младите все повече проявяват фантазия и това е прекрасно, защото тя е сила. Човек, който няма въображение, няма и власт над себе си. Тъкмо затова си казах - давам ви единствено заглавие и вие свиквате, мотивирате се да си представите скулптура в ума си, за някои е трудно, а за други – напълно възможно. Звучи като шега, но всъщност е важно интелектуално упражнение, което помага всекидневно да поддържате въображението си живо.  Защото, ако го загубите, постепенно ще се простите и с интелектуалните си способности. 

ЕКСКЛУЗИВНО ЗА NOVA.BG: Момчето чудо, което знае 400 езика (ВИДЕО)

Какъв е Вашият водещ принцип при създаването творба?

Благодаря ти за въпрос. Принципът, от който се водя, създавайки своите творби е простичък – оглеждам се около себе си. Лягам си, хрумва ми една малка идея, малко прозрение, а то може би е генератор за серия от произведения, достатъчни за цяла изложба. Заобикалящата ме среда ме изпълва с вдъхновение и нови идеи. В най-неочакваните моменти те ме връхлитат, аз не ги търся. За щастие напливът е толкова голям, че не ми стига времето да направя всичко, което крия във въображението си. Това се отнася и до работата ми в други сфери – късометражни филми, видеоклипове… Но това, което винаги изисквам от себе си е искреност в работата. Стремя се творбите ми да са полезни за хората и да карат света да вижда живота по нов, различен начин. Не е въпросът в това да направя нещо лудо, нетипично, а да помогна чрез изкуството си. Така усъвършенствам собствената мисъл, като провокирам хората да се вгледат дълбоко в душите си, което в днешно време е голяма рядкост. Целта ми е хората да усещат творбите ми, като  проникват по-често вътре в себе си, да не се ограничават само с видимото. Като свършим с това интервю, пак може да ми хрумне нещо и да преобърне целия ми живот. Работата ми е истинско приключение.

Вашите произведения са в колекциите на няколко музея, включително Museo del Novecenta, Museo d'Arte Moderna di Bologna и Padiglione d'Arte Contemporanea в Милано. С кое произведение обаче никога няма да се разделите и защо?

Всъщност няма такава, защото щом една творба излезе изпод четката ми, тя вече не е моя, така че трябва да се разделя с нея. Щом я подпиша, вече може да е на всекиму. Все пак имаш право – с една творба никога не бих се разделил – първата ми рисунка. Нея създадох по време на обучението ми в Академията за изящни изкуства във Флоренция. Това беше първият път, в който видях голо тяло на жена пред себе си, трябва да призная, че тогава малко се изплаших, бях само на 17 години. Но тази рисунка с молив за мен е много ценна, нежна, струва ми се перфектна. Не бих я продал на никаква цена. Останалите ми творби са за продажба, дори тези, които най-много ми харесват. Те трябва да живеят в домовете на колекционери и ценители, в музеи, където повече хора да ги виждат, но не бива да остават затворени в моето студио.

ЕКСКЛУЗИВНО ЗА NOVA.BG: Мишел Тирабоско – виртуозът, който свири не с ръце, а със сърце (ВИДЕО)

Кой е най-ценният съвет, който можете да дадете на млади творци с големи мечти?

Най-големият съвет, който мога да дам е да не слушат съвети. Всеки за себе си трябва да разбере кой е неговият път и неговата мисия. Мога единствено да кажа, че ако един човек иска да бъде артист, пробва 1-2-3 години и не успява да печели от изкуството си, да забрави за това - няма да се получи и трябва да потърси друго поприще. Животът на артиста може да бъде много труден и то дълги години, но ако вярваш в работата си, трябва да продължиш с постоянство и решителност. Но не мога да кажа, че нито едното, нито другото се отнася за всеки, нека всеки приложи това, което чувства, че важи за него. Усещай свободата да надникнеш в душата и съзнанието си и да се преоткриваш. Сигурно има нещо в теб, което никой друг не притежава. Потърси уникалността в себе си, но ако не я откриеш, насочи се към друго поприще.

А каква е мечтата на Салваторе Гарау - в работата и извън нея?

Мечтая да продължа да мечтая, както досега. Да продължа да правя това, което обичам. Все така да живея в хармония с хората около мен. Мечтата ми е много скромна – да имам свободата да отпусна въображението си и да завърша всяка своя идея, без страх да предлагам неща, които могат да създадат големи дискусии и дебати. Докато имам мечти и надежди, никога няма да усетя страх, дори когато работата ми изглежда много трудна за разгадаване. Питаш ме за мечтите ми в и извън работата, но не откривам разлика -  за мен работата е целия ми живот, а животът е работа - това е едно и също нещо.

Изпращам сърдечен поздрав на всички мои български приятели! Наистина се надявам съвсем скоро да посетя прекрасната ви страна! Чао!

Автор: Цветина Петкова