През вековете територията е управлявана от различни династии

Иран, известен в миналото като Персия, е една от най-старите цивилизации в света. Първите следи от урбанизирано общество датират от 4 хилядолетие пр.н.е., а Персийската империя на Ахеменидите (550–330 пр.н.е.) е била една от най-големите и могъщи за времето си. След завоеванията на Александър Велики и последвалите династии, територията на днешен Иран преминава под управлението на сасанидите, а по-късно – под ислямския халифат.

Попитахме GOOGLE TRENDS как е нараснал интересът към Иран. Оказа се, че е скочил от началото на въздушната атака на Израел - на 13 юни, достигайки своя пик в деня на американския обстрел над трите ядрени обекта на Техеран - 22 юни.

Най-заинтригувани от ситуацията в Иран са били българите в София, следвани от Варна, Бургас, Кърджали и Пловдив.

Ислямизация и династии

С разпространението на исляма в VII век Иран претърпява дълбоки културни и религиозни трансформации. През вековете територията е управлявана от различни династии, включително Сафавидите, които утвърждават шиитския ислям като официална религия – нещо, което и до днес оформя идентичността на иранската държава.

Пахлави и модернизацията на Иран

През 20-ти век Иран преживява опит за модернизация под управлението на династията Пахлави. През 1925 г. Реза Шах Пахлави поема властта и започва процес на светска реформа, индустриализация и ограничаване на влиянието на духовенството. Синът му, Мохамад Реза Пахлави, продължава политиката на модернизация, но управлението му става все по-авторитарно, което поражда недоволство сред различни слоеве на обществото.

Ислямската революция от 1979 г.

Кулминацията на това недоволство идва с Ислямската революция през 1979 г., ръководена от аятолах Рухолах Хомейни. Шахът е принуден да напусне страната, а Иран е обявен за Ислямска република. Създаден е нов политически строй, който съчетава теокрация и републикански елементи. Конституцията от 1979 г. утвърждава върховната роля на духовния водач – "Върховния лидер".

Снимка: gettyimages

Етнически състав – разнообразие под един флаг

Иран има приблизително 88 милиона души население (към 2025 г.) и е етнически и културно многообразна държава. Макар персите да съставляват около 60–65% от населението, в страната живеят значителни малцинства като:

♦  Азербайджанци (20–25%) – главно в северозападната част на страната

♦  Кюрди (7–10%) – основно в западен Иран

♦  Лури, араби, балучи и туркмени – в различни региони, често със силна етническа идентичност

Това етническо разнообразие съжителства в рамките на централизирана държава, в която персийският език и шиитският ислям са официалната норма.

Религия – доминиращ шиитски ислям и малцинства

Около 90–95% от иранците са шиити (дванадесетници), като шиитският ислям е в основата на държавната идеология след революцията от 1979 г. Останалите са сунити (главно сред кюрдите, балучите и част от арабското население), както и малки християнски, еврейски и зороастрийски общности, които имат официално признание, но са подложени на ограничения.

Снимка: gettyimages

Културна традиция и изкуство

Иран е дом на богато културно наследство. Персийската литература, особено поезията на Руми, Хафез и Саади, има световно значение. Иранската калиграфия, музика, архитектура и миниатюри са част от ислямското и световно културно богатство. Дори след революцията, културната продукция продължава – макар и под цензура – чрез киното, литературата и визуалните изкуства.

Съвременна култура и младото поколение

Над 60% от иранците са под 35 години. Това младо поколение е по-глобализирано, по-образовано и често с по-либерални възгледи от официалната линия. Въпреки ограниченията, младежта играе важна роля в социалните движения, дигиталната култура и търсенето на свобода на изразяване, особено чрез социални медии и независими артистични форми.

Снимка: gettyimages

Възходът на Али Хаменей – от духовник до Върховен лидер

Али Хаменей е роден през 1939 г. в Мешхад в религиозно семейство. Получава образование в традиционни шиитски духовни школи и става ученик на Хомейни. Участва активно в опозицията срещу режима на шаха и няколко пъти е арестуван от службите на Савак.

Президент на Иран

След революцията, Хаменей се издига бързо в йерархията. През 1981 г. става президент на Иран – един от първите, които не са от клана на аятоласите, заемали толкова висок пост. Неговото управление се характеризира с подкрепа за ислямската идеология, както и с твърд курс срещу опозицията и Запада.

Снимка: gettyimages

Върховен лидер след Хомейни

След смъртта на Хомейни през 1989 г., Али Хаменей е избран за нов Върховен лидер, въпреки че не притежава титлата "марджа" (най-висок религиозен авторитет). Конституцията е променена, за да позволи избирането му. Оттогава насам той играе централна роля във всички аспекти на управлението – от външната политика до контрола над медиите, армията и Съвета на пазителите.

Иран днес – между традицията и напрежението със света

Управлението на Хаменей се отличава с продължаваща конфронтация със САЩ и Израел, развитие на ядрената програма и подкрепа за шиитски милиции в региона. Вътрешно, Иран се сблъсква с нарастващо недоволство от икономически санкции, ограничения на свободите и корупция. Протести, особено след 2009 г. и по време на движението "Жена, живот, свобода" през 2022 г., разкриват сериозни пукнатини в режима.

Семейството на Али Хаменей – дискретност и влияние зад кулисите

Аятолах Али Хаменей е женен за дъщерята на известен религиозен учен от Мешхад. Името на съпругата му не е публично оповестено, което е част от общата политика на дискретност относно личния му живот. Двойката има шест деца – четирима синове и две дъщери.

Снимка: gettyimages

Децата – в сянката на властта

Макар повечето му деца да стоят извън публичното внимание, някои от тях играят важна роля зад кулисите на властта. Един от синовете му, Моджтаба Хаменей, често е споменаван като възможен наследник на баща си. Смята се, че Моджтаба има силно влияние върху Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР) и върху управлението на важни фондове и религиозни институции. Малко е известно за дъщерите на Хаменей, тъй като те почти напълно отсъстват от публичния живот.

Финансово и институционално влияние

Семейството на Хаменей, макар да не демонстрира разточителство, контролира значителни активи чрез религиозни фондации (бониади), като „Сетад-е Еджраи-е Фарман-е Емам“ – икономическа империя, подчинена директно на Върховния лидер. Това концентрира голяма икономическа и политическа власт в ръцете на неговото обкръжение.

Снимка: gettyimages

🕒 История на ядрената програма на Иран
1950–1970: Първи стъпки и международно сътрудничество

Иран започва ядрения си път през 1957 г. — с подкрепата на САЩ по програмата "Atoms for Peace" — и пуска Техеранския изследователски реактор през 1967 г. На 1 юли 1968 г. страната печели статут на член на Договора за неразпространение на ядреното оръжие (NPT) .

1970–1979: Модернизация под властта на шаха

През 1974 г. е създаден Иранският атомен орган (AEOI), а амбициите включват изграждането на до 23 ядрени реактора, включително проектите в Бушер с германска помощ 

1979–1990: Революция и първоначално спиране

След Ислямската революция през 1979 г. много проекти са замразени. Въпреки това, през 1984 г. програмата е възобновена отново — с цел преодоляване на енергийната криза по време на Иран–Иракската война.

1990–2002: Възстановяване и международни сделки

1995 г. Руско-иранско споразумение за реактор в Бушер. През 2002 г. бунтовническа група изобличава съоръжения в Натанз и Арак, което води до повишено внимание от МААЕ и международни преговори.

Снимка: iStock

2003–2015: Санкции и дипломатически ходове

През 2003 г. Иран временно спира обогатяването. Въпреки това, през 2005 – 2006 г. процесът се подновява, особено в Натанз и Арак, и това води до поредица от резолюции на ООН и санкции . На 14 юли 2015 г. е подписано Споразумението JCPOA между Иран и P5+1 за ограничение на ядрената дейност срещу санкционно облекчаване.

2018–2025: Разпад на споразумението и ескалация

След като САЩ се оттеглят от JCPOA през 2018 г., Иран постепенно нарушава условията и увеличава обогатяването до нива като 60%, използвайки напреднали центрофуги и подпомагайки ги с идеи за приложения в отбраната. През юни 2025 г. Израел извърши въздушни удари по заводите в Натанз и Фордоу, предизвиквайки тревога за ускоряване на програмата

🛡️ Иранските въоръжени сили
Структура и численост

Военните сили включват: редовната армия (Artesh), Ислямския революционен гвардейски корпус (IRGC) със специални звена като Кудс, и полицията. Общият активен състав е около 610 000 души плюс 350 000 в резерва 

Въоръжение и технологии

След санкции Иран развива собствено производство – танкове Zulfiqar, ракети Shahab/Fateh и безпилотни системи Shahed. Страната притежава най-големия балистичен ракетен арсенал в Близкия изток.

IRGC разполага със силни ракети, дронове и влияе чрез Quds Force (≈5 000‑20 000 души, активни в 8 региона) . Те действат чрез прокси групировки в региона (Ливан, Ирак, Йемен).

Иранската армия плаща около 2–2.5% от БВП и заема 16-то място в Global Firepower 2025, но се счита за „слаба“ в конвенционалната война – с малко ефективни офицери и морални проблеми.

Снимки: gettyimages

🌍 Международни отношения
Основни геополитически партньори

♦ Сирия: продължителна помощ от 2011 г. (военна и финансово), Иран укрепи режима на Асад.

♦ Русия: сътрудничество в оръжейните доставки и тези на безпилотни системи.

♦ Китай: финансово-политически съюз. IRGC финансира дейностите си през компании, близки до китайски банки .

Конфронтация с Израел и Запада

Иран се противопоставя на САЩ и Израел, което лежи в основата и на ядрената програма. Израел възприема Иран като най-голямата заплаха и извършва въздушни операции в отговор .
САЩ нанасят удари по ирански обекти и подкрепят санкциите, използвайки кибератаки (Stuxnet през 2010 г.) .

Снимки: gettyimages

🎓 Най-известни иранци

♦ Акбар Етемад (1930–2025): „бащата на ядрената програма на Иран“, ръководител на AEOI (1974–1978) 

♦ Дара Хосровшахи – CEO на Expedia (ир. произход)

♦ Кристиан Аманпур – световно известна журналистка.

♦ Пиер Омидя – основател на eBay, от ирански произход

♦ Поезията на Руми, Хафез и Саади – един от най-значимите културни приноси на Иран.

Снимка: iStock

❓ Факти за Иран

♦ Масови сватби: държавата ги финансира, за стимулиране на семейните ценности .

♦ Рекорд по килими: Иран държи световен рекорд за най-голям ръчно тъкан килим (~5 630 m²) .

♦ SRS/SMT технологии: държи второ място в света по брой операции на транссексуални, финансирани от държавата.

Редактор: Цветина Петкова