Президенти срещу Конгреса: Тръмп е поредният, който тества Закона за военните правомощия

Решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да предприеме военни действия в Иран възобнови дебата относно Закона за военните правомощия. Той не е първият, който тества границите на закона, но това идва с високо напрежение в чужбина и в Щатите. В закона е записано как президентът трябва да работи с Конгреса за разполагане на войски, ако все още не е обявeна война.

Поддръжниците на действията на Тръмп в Иран казват, че той е реагирал на непосредствена заплаха и се стреми да избегне продължителен конфликт. Критиците твърдят, че това е поредното превишаване на правата от страна на лидер, който продължава да тества механизмите за контрол и баланс.

🔥 Ударът срещу Иран разпалва дебата за баланса

Тръмп не е първият президент, който нарежда военни удари без одобрението на Конгреса. Но решението му да бомбардира Иран идва в изключително нестабилен момент.

Снимка: БГНЕС

Ходът му отново разпали десетилетен дебат относно Закона за военните правомощия, приет в началото на 70-те години на миналия век, целящ да раздели правомощията върху военните действия между Конгреса и президента.

🛑 Конгресът готви мерки за ограничаване на военните правомощия на президента

Дори след като Тръмп обяви късно в понеделник, че „пълно и тотално прекратяване на огъня“ между Израел и Иран ще влезе в сила през следващите 24 часа, напрежението в Конгреса остава високо. Очаква се по-късно тази седмица в Сената да се проведе гласуване по резолюция за военните правомощия на Демократическата партия, която има за цел да ограничи Тръмп.

Тръмп: Израел и Иран се споразумяха за пълно примирие

Какво прави и какво не прави законът, как предишни президенти са го тествали и как Конгресът планира да реагира:

⚖️ Разделяне на военните правомощия между Конгреса и президента

Приета след американското участие във Виетнам, Резолюцията за военните правомощия предписва как президентът трябва да работи със законодателите за разполагане на войски, ако Конгресът все още не е обявил война.

В нея се посочва, че създателите на Конституцията са възнамерявали Конгрес и президент да използват своята „колективна преценка“, за да изпращат войски в „реални военни действия“. Резолюцията призовава президента „във всеки възможен случай“ да „се консултира с Конгреса“.

„Но когато Конгресът прие закона, той не установи никакви строги изисквания и предостави много изключения. Обичайната практика на президентите през последните няколко десетилетия е била минимално - почти никога, да се консултират с Конгреса относно много военни действия. И езикът на закона е толкова неясен, че е трудно да се каже, че е в явно противоречие с Резолюцията за военните правомощия“, каза Скот Андерсън, сътрудник в Института Брукингс. 

Членове на Конгреса на САЩ са били уведомени преди американските удари срещу Иран

Освен ако вече не е приета декларация за война или Конгресът не е разрешил разполагането на сили, президентът има 48 часа след разполагането на войски, за да изпрати писмен доклад до ръководството на Конгреса, мотивиращ решението. Тръмп направи това в понеделник, изпращайки писмо, в което се казва, че ударите срещу Иран през уикенда са „ограничени по обхват и цел“ и „предназначени да сведат до минимум жертвите, да възпрат бъдещи атаки и да ограничат риска от ескалация“.

Снимка: БГНЕС

През март, когато Тръмп нареди въздушни удари в контролирани от хусите райони в Йемен, той също изпрати писмо до ръководството на Конгреса. Президентът Джо Байдън е написал близо 20 писма, цитирайки Резолюцията за военните правомощия по време на мандата си.

📜 Как са го използвали предишни президенти

Конгресът не е обявявал война на друга държава от Втората световна война насам, но президентите на САЩ са подали десетки доклади съгласно Резолюцията за военните правомощия, откакто тя е приета през 1973 г., въпреки ветото на президента Ричард Никсън.

Държавните глави са се възползвали от някои от неясните формулировки в Резолюцията за военните правомощия, за да оправдаят действията си в чужбина. През 1980 г. например Джими Картър твърди, че опитът за спасяване на заложници от Иран не изисква консултация с Конгреса, тъй като това не е военен акт. 

САЩ удариха ядрени цели в Иран

Президентът Джордж У. Буш се позова на военни правомощия в седмиците след атаките от 11 септември 2001 г. и убеди Конгреса да одобри разрешение за използване на военна сила срещу Ирак през 2002 г.

Президентът Барак Обама е бил подложен на натиск да прекрати операциите в Либия след 90 дни. Но неговата администрация твърди, че използването на военновъздушна мощ от САЩ в Либия не достига нивото „военни действия“, посочено в Резолюцията за военните правомощия.

🏛️ Какво прави Конгресът сега

Действията на Тръмп в Иран предизвикаха най-шумните похвали отдясно и най-острите упреци отляво. Но реакцията не се разпредели ясно по партийни линии. Ежедневните развития също усложниха нещата. Американският президент повдигна въпроса за смяна на ръководството в Иран, преди да обяви, че Израел и Техеран са се споразумели за „пълно и тотално“ прекратяване на огъня, което да бъде въведено постепенно.

Снимка: БГНЕС

Въпреки това Сенатът може да гласува още тази седмица резолюция, нареждаща отстраняването на американските сили от военни действия срещу Иран, които не са били одобрени от Конгреса.

Сенатор Тим Кейн, демократ от Вирджиния, вносител на законопроекта, каза пред репортери преди обявяването на прекратяването на огъня, че гласуването може да се състои „в петък“. Той очаква двупартийна подкрепа.

„Ще има републиканци, които ще го подкрепят. Точно колко - не знам“, каза Кейн. Той добави, че това е най-тежкото гласуване, с което се е занимавал, защото фактите се променят всеки ден.

Приемането на резолюцията може да се окаже трудно, особено с оглед на това, че републиканците хвалят Тръмп след новините за прекратяването на огъня. Още преди това лидерът на мнозинството в Сената Джон Тун, републиканец от Южна Дакота, защити действията на Тръмп в понеделник и каза, че той действа в рамките на своите правомощия.

Подобна двупартийна резолюция в Камарата на представителите, водена от конгресмена демократ Ро Хана и конгресмена републиканец Томас Маси, може скоро да последва, въпреки че Маси даде заявка, че може да не я подкрепи, ако бъде постигнат мир.