Въпреки напрегнатата обстановка, той посочи, че има области, в които отношенията между двете страни все още могат да се развиват позитивно

България не трябва да обръща внимание на всяка провокация, идваща от РС Македония. Правителството ѝ на това се надява - да търси проблеми. Това каза журналистът и международен анализатор Николай Кръстев в студиото на "Денят на живо" по NOVA NEWS.

Припомняме, че Докладът за напредъка на Република Северна Македония, изготвен от докладчика Томас Вайц, беше гласуван от Комисията по външни работи на Европейския парламент (AFET). Предложението да бъде внесена поправка “модерна” пред "македонските идентичност и език" не получи мнозинство. Всички поправки на българските евродепутати бяха отхвърлени.

Комисията по външни работи на ЕП гласува доклада за евронапредъка на РС Македония

"Докладът на ЕС няма как да промени исторически данни, независимо дали ни харесват или не. Ясно е, че по македонските земи са живели българи и все още живеят и те имат българско самосъзнание. Не виждам какъв е проблемът Скопие да вкара тези хора в Конституцията, те са доста повече от 3500 души. Това какво би могло да промени в македонската политическа действителност? Македония е нова държава, създадена след Втората световна война - на 75 години. Тогава обаче е в рамките на бивша Югославия, това е реалността", отбеляза Кръстев.

В началото на месеца гласуването беше отложено по искане на българските евродепутати с основен мотив - съмнения относно интегритета на документа и нередности, сред които неразрешено и преждевременно изтичане на вътрешна парламентарна информация към длъжностни лица в Скопие. Като пример бяха посочени коментари на министър-председателя на Северна Македония - Християн Мицкоски, който публично се позова на конкретни елементи от доклада, още преди те да бъдат предоставени на членовете на Европейския парламент.

Николай Кръстев напомни за опитите на македонското правителство през последната година да политизира работата на смесената историческа комисия:

„Едно от първите действия на правителството на Християн Мицковски беше да смени членовете на смесената българо-македонска историческа комисия и да постави партийно верни историци. Това показва колко обективно ще бъде работата на тази комисия занапред“, коментира той.

Антибългарската реторика – печеливша формула за властта в Скопие

Кръстев припомни и как Мицковски и президентът на Северна Македония са спечелили последните избори с кампания, изградена върху антагонизъм към България:

„И Мицковски, и президентката спечелиха изборите с антибългарска реторика. Това е линия, която се води последните три години“, добави Кръстев.

Напрежението по оста София-Скопие: Люпчо Георгиевски се срещна с българския президент и с външния министър

За културните пробиви и дипломатическите възможности

Въпреки напрегнатата обстановка, Кръстев посочи, че има области, в които отношенията между двете страни все още могат да се развиват позитивно:

„Ще ви дам пример – на Франкофонския фестивал в Скопие беше представен български филм. И македонската публика го прие добре. Това показва, че когато има култура, има шанс за разбирателство“, смята журналистът.

Въпросът за включването на българите в македонската Конституция остава основна пречка за европейската перспектива на Скопие:

„Европейският съюз е категоричен – Северна Македония има недовършена работа и тя е да впише българите в Конституцията. Това го чуваме от всеки външен министър, който посещава страната“, обясни Кръстев.

Унгарската намеса – задкулисни игри в полза на Скопие

Особено внимание Кръстев обърна на ролята на Унгария в подкрепа на Северна Македония:

„Не е случайно, че унгарските евродепутати подкрепиха македонската позиция. Да не забравяме кой организира бягството на Никола Груевски – унгарските специални служби. Той днес е в Будапеща, пише във Facebook от там. Има близки отношения с Виктор Орбан. Унгария вече отпусна почти половин милиард евро заем на новото македонско правителство“, разкри журналистът

Целия разговор гледайте във видеото.

Редактор: Цветина Петкова

Последвайте ни